ГАБРИЕЛА КУБИ Основният удар на джендърната идеология са децата!
Статията «Актуализация на джендърната проблематика – една загадка революция» е написана от Габриела Куби през 2008 година (публикувана е на сайта LifeSiteNews.com). В нея се приказва за развой, който през днешния ден става все по-явен, – разрушаването на идентичността на мъжа и дамата за да се извърши антропологична гражданска война, която би довела до съществени онтологични и обществени последствия.
Неотдавна в Испания 15–16-годишни момчета с решение на съда получиха право да си създадат интервенция за промяна на пола – ето ги тревожните белези на тази гражданска война. Тя се подхранва от цялата просвета на релативизма, където задачата е да се унищожи всяка еднаквост и момчетата да стават все по-женствени, а девойките – с от ден на ден качества на мощния пол. Тази гражданска война се насърчава от идеология, която твърди, че полът е просто разбиране, с което всеки може да се разпорежда по своя преценка. В тази заблатена почва в последно време стават все по-модни транссексуалността и смяната на пола, изключително измежду западните младежи.
Габриела Куби
Един фантом поробва света и това е така наречен идеология на «джендъра». Почти никой не знае смисъла на това разбиране, въпреки че то към този момент е превзело мозъците на мнозина и е повлияло мощно върху национални и интернационалните институти. Джендърната идеология възнамерява да сътвори нов човек, който има наред с другите свободи и свободата да избере личния си пол и полова ориентировка, т.е. правото да взема решение дали да бъде мъж, или жена, хетеро- или хомосексуален, бисексуален или транссексуален. Този мироглед за свободата и сексуалността по волята на Организация на обединените нации, Европейския съюз и множеството европейски държавни управления ще се втълпява в мозъците на децата още от детската градина.
От 1999 година джендърната проблематика се актуализира в политиката на Германия. В интернет страницата на Министерството на науката и образованието четем: «Федералното държавно управление е утвърдило политика на равните благоприятни условия, учредена върху политическата тактика за актуализация на джендърното измерение като повсеместен управителен принцип и непрекъсната задача. Федералното държавно управление взе участие по този метод в активността, реализирана в целия свят за по-ефективна политика на равните възможности».
Фасадата на тази нова идеология е «равенството» сред мъжа и дамата. По-голямото тъждество като че ли води до по-голяма правдивост. При това няма даже сянка от подозрение дали в действителност натрапеното равнене на това, което не може да бъде равно, е способно да способства за решение на необикновените провокации в бъдещето.
А зад фасадата се крие една всеобща офанзива към нравствените правила, която изискуем на западната просвета.
До 70-те години на предишния век терминът «джендър» се е употребявал за граматическия жанр на думите. Постепенно стартират да го употребяват радикални феминистки, които нормално влизат в интернационалните организации на хомосексуалисти и лесбийки, с цел да повдигнат концепцията, че полът („ джендър ”) на индивида няма нищо общо с биологическия му пол. Според тях съществуват не два пола, а шест или повече и те зависят от половите желания на индивида. Джендърният избор би трябвало да стане господстваща наклонност чрез дейностите на доста държавни управления, които следват духа на времето.
«Перспективата на джендърния метод ” не признава никакви основни или вродени разлики сред мъжете и дамите, макар че всяка клетка от човешкото тяло е или мъжка, или женска. Джендърният метод потъпква и подценява резултатите от неврологичните, медицинските, психическите и социологическите проучвания, които потвърждават разликите в самоличността на мъжа и дамата с присъщите за всеки пол конструкция на мозъка, хормонален баланс, особености на душeвността и общественото държание.
Световна конференция за ситуацията на дамите (Пекин, 1995 г.)
Преломът в налагането на «джендърната перспектива» е осъществен от феминистки и лесбийски неправителствени организации на Световната конференция за ситуацията на дамите, извършена през 1995 година в Пекин. Тези хора осъзнават, че обществената смяна е невъзможна, без да се промени речникът. И съумяват да заменят думата «пол» в смисъл на полова характерност с „ джендър ”. Това е удивителна стратегическа крачка.
Организацията «Сдружение за семейството» се пробва да се опълчи, само че безрезултатно. Тя стачкува против заключителния документ, признат на конференцията: ”Пекинската платформа за деяние ” е директна офанзива против полезностите, културата, традициите и религиозните убеждения на по-голяма част от популацията в света, както при разрастващите се, по този начин и при индустриално развитите страни… В този документ отсъства почитание към човешкото достолепие, той цели да унищожи фамилията, подценява брака, обезценява майчиния инстинкт, насърчава съблазняващите полови дейности, безразборния сексуален живот и разпространението му измежду юношите и младежите.»
Не след дълго «Пекинската платформа за действие» е преобразувана в закон. Скоро след Амстердамския контракт (1999) и хартата на Европейския съюз за главните човешки права, подписана в Ница (2000), актуализацията на джендърното измерение става наложително условие, подкрепено с колосални финансови запаси. Абортът автоматизирано влиза в световния дневен ред по одобряването на джендърната идеология.
Без да обръща каквото и да било внимание на епохалните демографски промени, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа постановява на 16 април 2008 година, че в 47–те страни членки на общността би трябвало деюре и дефакто да съществува правото на аборт.
Културната гражданска война
В немските университети през днешния ден има 29 института за джендърни проучвания – един бързо разрастващ се пазар, който бележи забележителен растеж. Изследванията на джендърното измерение са добре създадени в филантропичните катедри и се популяризират също по този начин в близки до тях сфери. Целта е да се премахе «патриархалното и хетеронормативното» наличие на образованието. Студентите удостоверяват, че усвояването на «джендърната перспектива» става фактор за сполучливото взимане на изпитите и израстване в кариерата. Освен университетските институти съществуват и безчет форми на съвещания, както и организации, финансирани от обособени страни или от Европейския Съюз като цяло, подготвени да популяризират джендърната идеология.
В Германия центърът на политическия надзор е образуван от федералното Министерство по въпросите на фамилията, Междуведомствената работна група по актуализация за джендърното измерение и Центъра на междудисциплинарни джендърни проучвания към Берлинския университет „ Хумболт ”, като всичко това се финансира от министерството. И защото не е елементарно да се промени мисленето на възрастните за формите на сексуалността, до неотдавна поддържани от закона и обществото, главният удар на тази културна гражданска война е ориентиран към новото потомство – децата, юношите и младежите.
Още няколко образеца
През 2008 година Бразилия публично вкарва в общообразователните учебни заведения предмета «сексуално разнообразие» – от I до IX клас. Президентът социалист Луис Лула да Силва афишира «хомофобията» за «най-извратената болест, поразявала в миналото човешкия ум».
Във Виена асоциацията «Забавление и грижа ” организира с деца «занятия за възпитаване на нараснала сензитивност към джендърното измерение» и ги учи на «лексиката, обвързвана с джендърното измерение». Момчетата получават по време на занятията кошници с козметика и облекла за принцеси, до момента в който девойките са поощрявани да викат и да ползват физическа мощ.
В Берлин организацията «Dissens e.V», учредена през 1989 година, има за цел развиване на «джендърна демокрация» посредством предумишлено разрушение на мъжката еднаквост при момчетата.
След няколко случая на полови похищения от страна на едни деца върху други в детска градина в Бавария основният представител на интернационалната католическа благотворителна организация «Каритас» осведоми обезпокоените родители, че децата имат право на половост, мастурбация, също и да «поиграят на чичо доктор». Ако се опитат да извършат сексуален акт, това съгласно него е обикновено и би трябвало да бъде разрешено.
Федералният център за здравно обучение, зависещ на немското Министерство по въпросите на фамилията, е популяризирал 650 хиляди екземпляра на листовка за родители, наречена «Пътеводител за половото образование на децата», в която на бащите и майките се предлага да подтикват полово личните си деца. Под натиска на средствата за всеобща информация министерството е било насила през юли 2007 година да спре тази листовка.
Какво способства джендърното измерение да се трансформира в господстваща идеология?
За бързото прекосяване на джендърната идеология в господстващ мироглед значително способства марксизмът. К. Маркс и Ф. Енгелс обосновават утопията за безкласово общество, което се стреми към тъждество на всички хора. Новият тоталитаризъм работи благодарение на остарялата стръв за «равенство», която постоянно притегля хората, тъй като от времето на Каин завистта си е свила гнездо в сърцето на индивида. Всъщност ние добре знаем, че не сме «равни». Безусловно всяка персона сама по себе си има равна полезност като дете на Бога, нашия Отец, само че ние въобще не сме идентични. А революционерите социалисти непрекъснато свеждат смисъла на равенството до еднаквост, като не помнят, че еднообразието унищожава нашата човешка същина, в основата на която е уникалността.
Подобно на предходните утопични планове, джендърната идеология се пробва да сътвори «нов човек», само че като трансформира по-дълбоки пластове, в сравнение с тези, които изкушават предходните «творци». Програмата е дефинирана от Фридрих Енгелс още през XIX в.: «Първият обществен спор в историята съответствува с повишаването на антагонизма сред мъжа и дамата в моногамното семейство, а първото подтисничество се реализира по едно и също време с подчиняването на дамите от мъжете.»
Следователно, с цел да се в профил хипотетичният съсловен спор сред мъжа и дамата, фамилията би трябвало да бъде унищожено.
Най-влиятелната феминистка от предишния век – Симон дьо Бовоар – приканва дамите да се освободят от «робството на майчинството» и афишира джендърната гражданска война посредством популярния си израз: «Не се раждаш жена, а ставаш жена.»
Интелектуалните татковци на студентския протест през 1968 година Т. Адорно, М. Хоркхаймер, Г. Маркузе и Вилхелм Райх поддържат този апел за битка посредством теорията за отменяне на «авторитарното семейство», както и посредством дейна агитация на отхвърли от юдео-християнския сексуален морал в интерес на така наречен «сексуално освобождаване».
Днес виждаме резултатите:
джендърната идеология ни е довела до краен парадокс.
Основният джендърен идеолог – Джудит Батлър, професор в Калифорнийския университет и в Европейския университет по междудисциплинарни проучвания в Швейцария, – е член на управлението на Международната комисия за отбрана на правата на гейовете и лесбийките. Тя афишира «биологичния пол» за «нормативен фантазъм», наложен от «режима на хетеросексуалната хегемония».
Щом биологичната полова еднаквост на мъжете и дамите е унищожена, към този момент нищо не може да попречи за отричането на тяхната роля в обществото и на институциите, свързани с това. Тъй като в нито една сфера от живота на обществото не липсва въздействието на биполярната половост, всяка сфера би трябвало да бъде подложена на деконструкция: бракът, фамилията, ролята на бащата и майката, възпитанието, езикът, културата, религията. Този развой се назовава «деконструкция на джендъра».
Възпитаниците на институтите за джендърни проучвания имат доста работа и те в действителност вършат доста.
На 3 септември 2008 година Европейският парламент приема с 504 гласа «за» и 110 «против» «Резолюция за въздействието на маркетинга и рекламата върху решението на казуса за равенството на мъжете и жените» (A6-0199/2008).
Парламентът цели по законодателен път да забрани да се употребяват «изображения, съдържащи полови стереотипи», в рекламата, учебниците, видеофилмите, компютърните игри и в интернет «от първите години на социализация на децата», с други думи, да няма нито една жена до тенджерите в кухнята, вместо нея да стои мъж, да няма нито един мъж зад кормилото, вместо него да седи жена. Първо се трансформира езикът, в този момент – облиците. Така Европейският парламент счита, че е акредитиран да унищожи самата вътрешност на културата, а точно разликата в самоличността на мъжа и дамата.
Хората, които настояват, че половата полярност е дадена от природата, или имат вяра, че човешките същества са основани от Бога като мъже и дами, се считат за християни «фундаменталисти», които би трябвало да бъдат принудени да млъкнат и обезвредени.
Ех, в случай че можеше Европарламентът с сходни оперативни способи да ни отбрани от отровата на порнографията и сцените на принуждение! 35% от всички материали, които се теглят от интернет, са порнография. Световният порнопазар има облага от 57 милиарда $ годишно. Това е блатото, в което процъфтява джендърната идеология. И тук е повода за неналичието на каквато и да било опозиция против нея.
Защо дамите не виждат, че тяхната независимост да са дами и майки всеки миг ще бъде безжалостно задушена? Защо мъжете не схващат, че гневната борба на половете се води за да ги лишат от мощ и мъжка еднаквост? А тази борба към този момент е отвоювала доста пространство, като е довела до осезаема дискриминация на момчетата при възпитанието.
Тоталитаризмът в нови одежди
Идеологията – под това разбиране разбирам лъжливото мислене, въведено в работа на малцинството, с цел да прикрие то същинските си ползи, – унищожава здравите обществени структури и довежда до тоталитаризъм. Християните към този момент едвам се пробуждат от съня на безкрайното благополучие, демокрацията и религиозната независимост, а врагът към този момент е напреднал с няколко огромни крачки.
Благодарение на лъжливи етикети като «толерантност», «свобода» и «недискриминация» хората го одобряват. В резултат на фино манипулиране с езика опозицията на новата идеология е подложена на обществена изолираност и е упрекната юридически, без въобще да е съумяла действително да се опълчи.
Решаваща роля тук изиграва Европейският съд по правата на индивида. Бившият федерален президент на Германия Роман Херцог предизвестява за размиването на националния суверенитет и демократичните придобивки, защото решенията на този европейски съд автоматизирано анулират законите на обособените страни.
Всъщност Европейският съд по правата на индивида е силовият център на джендърната идеология.
Хората, които не одобряват хомосексуализацията на обществото, се сблъскват с клюки, загуба на въздействие и професионална изолираност. Отказът на Европарламента да утвърди Роко Бутильоне на поста комисар по правораздаването, свободата и сигурността в Европейския съюз през 2004 година е един от най-показателните случаи. Свободата на словото към този момент не съществува.
Унизителният неологизъм „ хомофобия ” става юридически факт, посредством който се упрекват несъгласните. Това разбиране прекатурва действителността. Фобията в действителност е патологично положение на боязън.
При «хомофобията» на процедура се подразбира, че тези, които основават своите вярвания и държанието си върху естествения закон и нравствените закони, общи за всички здрави общества, са психопати. Хората, които настояват, че сексуалността способства за благоденствието на индивидите, фамилията и обществото, в случай че е израз на съпружеска обич сред мъжа и дамата и е ориентирана към раждане на деца, в този момент са считани от преобладаващия хайлайф за заболели и рискови, по тази причина би трябвало да бъдат принудени да замлъкнат по всевъзможен начин, с които разполага законът.
В документите на Европейския съюз «хомофобията» се слага наедно с расизма, антисемитизма и ксенофобията.
В няколко страни към този момент съществуват закони срещу дискриминирането на половите малцинства и срещу разпалването на злоба към тях. Води се битка за налагане на такива закони в световен мащаб. Всяка дума срещу хомосексуализма в научно проучване или в древен цитати се интерпретира като разпалване на злоба. Тази неистина, популяризирана от ден на ден, основава прочувствената среда, при която у хората не провокира митинг криминализацията на битката срещу хомосексуализацията на обществото.
С резолюцията си B6-0025/2006 от 18 януари 2006 година Европейският съюз афишира решимостта си да «изкорени» хомофобията благодарение на «възпитателни ограничения като осведомителни акции в учебни заведения, университети и масмедии, закони и административни разпоредби». «Нападките, в които прозира хомофобия и подстрекаване към дискриминация, би трябвало да бъдат наказвани оперативно. Борбата срещу хомофобията би трябвало да бъде обезпечена със съответни средства, отделени за 2007 г.» «Нужно е този развой да бъде наблюдаван доста строго» и «за всеки пропуск на която и да било страна, членка на общността, при реализирането на тези ограничения да се оповестява в Европейския парламент.» Тук приказва духът на тоталитаризма.
Съпротива
Досега на практика не е имало никаква опозиция против тези трендове. На множеството хора въобще не е прочут изразът «актуализация на джендърното измерение». Това е тиха гражданска война, от горната страна надолу и от вътрешната страна на открито. Не е имало никакви диспути в масмедиите, не е взето нито едно вярно парламентарно решение по отношение на тези промени в прекомерно сензитивните центрове на обществената действителност, изключително когато засягат образуването на учениците – децата и юношите.
Тук е една от аргументите хората единствено неясно да усещат измененията, като в действителност не одобряват самата тактика.
Средствата за всеобща информация, които в изискванията на демокрацията би трябвало да играят ролята на пазач, в по-голямата си част са сътрудници на тази гражданска война.
Днес никой не отива в пандиза задето е уязвил нечия известност, в случай че това благоприятства за революцията. Онези, които управляват медиите, не се опасяват, че ще останат без работа, в случай че преследват дисиденти, само че сигурно рискуват съществено, в случай че опитат да се опълчват на придвижването на хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните.
Жертвите на джендърната идеология
Идеологиите имат свои жертви. Миналият век сподели безапелационно, че революционните опити да се сътвори «нов човек» водят до тоталитарен напън, който унищожава индивида.
Така джендърната идеология се оказва съперник на:
– здравия смисъл, защото отхвърля биологическите, психическите и обществените разлики сред мъжа и жената;
– дамите, защото натрапва „ мъжкия ” облик на дамата, разпространяван от феминистките, и обезценява физически и морално майчинството;
– мъжете, защото дамите и девойките редовно се слагат в привилегировано състояние, до момента в който престижът и въздействието на мъжете и момчетата понижава заради феминизацията на мъжа;
– единството на мъжа и дамата в брака и тяхното съдействие, належащо за общото им бъдеще;
– неродените деца, защото афишира аборта за «право на човека»;
– децата, защото унищожава фамилията, което е належащо за образуване на здрава персона и за предаване на културата и вярата;
– фамилията, защото идеологически, обществено и физически унищожава основите на неговото съществуване;
– научния блян – истината и разумността, защото трансформира науката в асистент на идеологията и злоупотребява с нейните запаси, с цел да й натрапи цели, които трансформират обществото в мечтаната насока;
– свободата на словото в средствата за всеобща информация и науката посредством угнетяване на мненията, разнообразни от подкрепящите джендърната политика;
– демокрацията, защото посредством властта на страната общото богатство става жертва на ползите на малцинството;
– Бога и основания от Него порядък в света.
Идеологиите не служат за крайното богатство на човешкото създание – те се стремят да видоизменят индивида, с цел да служи той на техните ползи. Но единствено Онзи, Който е основал индивида, има право и власт да пресъздаде Своето създание още веднъж, – и това е Бог.
Днес се води борба със същността на индивида.
На първата страница на Библията написа: «И сътвори Бог индивида по Своя облик: по Божия облик го създаде; мъж и жена ги създаде» (Бит. 1:27). Бог е сътворил индивида с биполярна половост, тъй като потребността да допълним себе си ни подтиква да излезем от самите себе си, с цел да срещнем друго човешко създание и по подобен метод да превъзмогнем своите лимити. Като облик на триединия Бог ние сме призовани към обич и единствено когато обичаме, можем да изпитваме покой и наслада.
Публикация на сп. “Прозорец ”, бр.2/2012
Неотдавна в Испания 15–16-годишни момчета с решение на съда получиха право да си създадат интервенция за промяна на пола – ето ги тревожните белези на тази гражданска война. Тя се подхранва от цялата просвета на релативизма, където задачата е да се унищожи всяка еднаквост и момчетата да стават все по-женствени, а девойките – с от ден на ден качества на мощния пол. Тази гражданска война се насърчава от идеология, която твърди, че полът е просто разбиране, с което всеки може да се разпорежда по своя преценка. В тази заблатена почва в последно време стават все по-модни транссексуалността и смяната на пола, изключително измежду западните младежи.
Габриела Куби
Един фантом поробва света и това е така наречен идеология на «джендъра». Почти никой не знае смисъла на това разбиране, въпреки че то към този момент е превзело мозъците на мнозина и е повлияло мощно върху национални и интернационалните институти. Джендърната идеология възнамерява да сътвори нов човек, който има наред с другите свободи и свободата да избере личния си пол и полова ориентировка, т.е. правото да взема решение дали да бъде мъж, или жена, хетеро- или хомосексуален, бисексуален или транссексуален. Този мироглед за свободата и сексуалността по волята на Организация на обединените нации, Европейския съюз и множеството европейски държавни управления ще се втълпява в мозъците на децата още от детската градина.
От 1999 година джендърната проблематика се актуализира в политиката на Германия. В интернет страницата на Министерството на науката и образованието четем: «Федералното държавно управление е утвърдило политика на равните благоприятни условия, учредена върху политическата тактика за актуализация на джендърното измерение като повсеместен управителен принцип и непрекъсната задача. Федералното държавно управление взе участие по този метод в активността, реализирана в целия свят за по-ефективна политика на равните възможности».
Фасадата на тази нова идеология е «равенството» сред мъжа и дамата. По-голямото тъждество като че ли води до по-голяма правдивост. При това няма даже сянка от подозрение дали в действителност натрапеното равнене на това, което не може да бъде равно, е способно да способства за решение на необикновените провокации в бъдещето.
А зад фасадата се крие една всеобща офанзива към нравствените правила, която изискуем на западната просвета.
До 70-те години на предишния век терминът «джендър» се е употребявал за граматическия жанр на думите. Постепенно стартират да го употребяват радикални феминистки, които нормално влизат в интернационалните организации на хомосексуалисти и лесбийки, с цел да повдигнат концепцията, че полът („ джендър ”) на индивида няма нищо общо с биологическия му пол. Според тях съществуват не два пола, а шест или повече и те зависят от половите желания на индивида. Джендърният избор би трябвало да стане господстваща наклонност чрез дейностите на доста държавни управления, които следват духа на времето.
«Перспективата на джендърния метод ” не признава никакви основни или вродени разлики сред мъжете и дамите, макар че всяка клетка от човешкото тяло е или мъжка, или женска. Джендърният метод потъпква и подценява резултатите от неврологичните, медицинските, психическите и социологическите проучвания, които потвърждават разликите в самоличността на мъжа и дамата с присъщите за всеки пол конструкция на мозъка, хормонален баланс, особености на душeвността и общественото държание.
Световна конференция за ситуацията на дамите (Пекин, 1995 г.)
Преломът в налагането на «джендърната перспектива» е осъществен от феминистки и лесбийски неправителствени организации на Световната конференция за ситуацията на дамите, извършена през 1995 година в Пекин. Тези хора осъзнават, че обществената смяна е невъзможна, без да се промени речникът. И съумяват да заменят думата «пол» в смисъл на полова характерност с „ джендър ”. Това е удивителна стратегическа крачка.
Организацията «Сдружение за семейството» се пробва да се опълчи, само че безрезултатно. Тя стачкува против заключителния документ, признат на конференцията: ”Пекинската платформа за деяние ” е директна офанзива против полезностите, културата, традициите и религиозните убеждения на по-голяма част от популацията в света, както при разрастващите се, по този начин и при индустриално развитите страни… В този документ отсъства почитание към човешкото достолепие, той цели да унищожи фамилията, подценява брака, обезценява майчиния инстинкт, насърчава съблазняващите полови дейности, безразборния сексуален живот и разпространението му измежду юношите и младежите.»
Не след дълго «Пекинската платформа за действие» е преобразувана в закон. Скоро след Амстердамския контракт (1999) и хартата на Европейския съюз за главните човешки права, подписана в Ница (2000), актуализацията на джендърното измерение става наложително условие, подкрепено с колосални финансови запаси. Абортът автоматизирано влиза в световния дневен ред по одобряването на джендърната идеология.
Без да обръща каквото и да било внимание на епохалните демографски промени, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа постановява на 16 април 2008 година, че в 47–те страни членки на общността би трябвало деюре и дефакто да съществува правото на аборт.
Културната гражданска война
В немските университети през днешния ден има 29 института за джендърни проучвания – един бързо разрастващ се пазар, който бележи забележителен растеж. Изследванията на джендърното измерение са добре създадени в филантропичните катедри и се популяризират също по този начин в близки до тях сфери. Целта е да се премахе «патриархалното и хетеронормативното» наличие на образованието. Студентите удостоверяват, че усвояването на «джендърната перспектива» става фактор за сполучливото взимане на изпитите и израстване в кариерата. Освен университетските институти съществуват и безчет форми на съвещания, както и организации, финансирани от обособени страни или от Европейския Съюз като цяло, подготвени да популяризират джендърната идеология.
В Германия центърът на политическия надзор е образуван от федералното Министерство по въпросите на фамилията, Междуведомствената работна група по актуализация за джендърното измерение и Центъра на междудисциплинарни джендърни проучвания към Берлинския университет „ Хумболт ”, като всичко това се финансира от министерството. И защото не е елементарно да се промени мисленето на възрастните за формите на сексуалността, до неотдавна поддържани от закона и обществото, главният удар на тази културна гражданска война е ориентиран към новото потомство – децата, юношите и младежите.
Още няколко образеца
През 2008 година Бразилия публично вкарва в общообразователните учебни заведения предмета «сексуално разнообразие» – от I до IX клас. Президентът социалист Луис Лула да Силва афишира «хомофобията» за «най-извратената болест, поразявала в миналото човешкия ум».
Във Виена асоциацията «Забавление и грижа ” организира с деца «занятия за възпитаване на нараснала сензитивност към джендърното измерение» и ги учи на «лексиката, обвързвана с джендърното измерение». Момчетата получават по време на занятията кошници с козметика и облекла за принцеси, до момента в който девойките са поощрявани да викат и да ползват физическа мощ.
В Берлин организацията «Dissens e.V», учредена през 1989 година, има за цел развиване на «джендърна демокрация» посредством предумишлено разрушение на мъжката еднаквост при момчетата.
След няколко случая на полови похищения от страна на едни деца върху други в детска градина в Бавария основният представител на интернационалната католическа благотворителна организация «Каритас» осведоми обезпокоените родители, че децата имат право на половост, мастурбация, също и да «поиграят на чичо доктор». Ако се опитат да извършат сексуален акт, това съгласно него е обикновено и би трябвало да бъде разрешено.
Федералният център за здравно обучение, зависещ на немското Министерство по въпросите на фамилията, е популяризирал 650 хиляди екземпляра на листовка за родители, наречена «Пътеводител за половото образование на децата», в която на бащите и майките се предлага да подтикват полово личните си деца. Под натиска на средствата за всеобща информация министерството е било насила през юли 2007 година да спре тази листовка.
Какво способства джендърното измерение да се трансформира в господстваща идеология?
За бързото прекосяване на джендърната идеология в господстващ мироглед значително способства марксизмът. К. Маркс и Ф. Енгелс обосновават утопията за безкласово общество, което се стреми към тъждество на всички хора. Новият тоталитаризъм работи благодарение на остарялата стръв за «равенство», която постоянно притегля хората, тъй като от времето на Каин завистта си е свила гнездо в сърцето на индивида. Всъщност ние добре знаем, че не сме «равни». Безусловно всяка персона сама по себе си има равна полезност като дете на Бога, нашия Отец, само че ние въобще не сме идентични. А революционерите социалисти непрекъснато свеждат смисъла на равенството до еднаквост, като не помнят, че еднообразието унищожава нашата човешка същина, в основата на която е уникалността.
Подобно на предходните утопични планове, джендърната идеология се пробва да сътвори «нов човек», само че като трансформира по-дълбоки пластове, в сравнение с тези, които изкушават предходните «творци». Програмата е дефинирана от Фридрих Енгелс още през XIX в.: «Първият обществен спор в историята съответствува с повишаването на антагонизма сред мъжа и дамата в моногамното семейство, а първото подтисничество се реализира по едно и също време с подчиняването на дамите от мъжете.»
Следователно, с цел да се в профил хипотетичният съсловен спор сред мъжа и дамата, фамилията би трябвало да бъде унищожено.
Най-влиятелната феминистка от предишния век – Симон дьо Бовоар – приканва дамите да се освободят от «робството на майчинството» и афишира джендърната гражданска война посредством популярния си израз: «Не се раждаш жена, а ставаш жена.»
Интелектуалните татковци на студентския протест през 1968 година Т. Адорно, М. Хоркхаймер, Г. Маркузе и Вилхелм Райх поддържат този апел за битка посредством теорията за отменяне на «авторитарното семейство», както и посредством дейна агитация на отхвърли от юдео-християнския сексуален морал в интерес на така наречен «сексуално освобождаване».
Днес виждаме резултатите:
джендърната идеология ни е довела до краен парадокс.
Основният джендърен идеолог – Джудит Батлър, професор в Калифорнийския университет и в Европейския университет по междудисциплинарни проучвания в Швейцария, – е член на управлението на Международната комисия за отбрана на правата на гейовете и лесбийките. Тя афишира «биологичния пол» за «нормативен фантазъм», наложен от «режима на хетеросексуалната хегемония».
Щом биологичната полова еднаквост на мъжете и дамите е унищожена, към този момент нищо не може да попречи за отричането на тяхната роля в обществото и на институциите, свързани с това. Тъй като в нито една сфера от живота на обществото не липсва въздействието на биполярната половост, всяка сфера би трябвало да бъде подложена на деконструкция: бракът, фамилията, ролята на бащата и майката, възпитанието, езикът, културата, религията. Този развой се назовава «деконструкция на джендъра».
Възпитаниците на институтите за джендърни проучвания имат доста работа и те в действителност вършат доста.
На 3 септември 2008 година Европейският парламент приема с 504 гласа «за» и 110 «против» «Резолюция за въздействието на маркетинга и рекламата върху решението на казуса за равенството на мъжете и жените» (A6-0199/2008).
Парламентът цели по законодателен път да забрани да се употребяват «изображения, съдържащи полови стереотипи», в рекламата, учебниците, видеофилмите, компютърните игри и в интернет «от първите години на социализация на децата», с други думи, да няма нито една жена до тенджерите в кухнята, вместо нея да стои мъж, да няма нито един мъж зад кормилото, вместо него да седи жена. Първо се трансформира езикът, в този момент – облиците. Така Европейският парламент счита, че е акредитиран да унищожи самата вътрешност на културата, а точно разликата в самоличността на мъжа и дамата.
Хората, които настояват, че половата полярност е дадена от природата, или имат вяра, че човешките същества са основани от Бога като мъже и дами, се считат за християни «фундаменталисти», които би трябвало да бъдат принудени да млъкнат и обезвредени.
Ех, в случай че можеше Европарламентът с сходни оперативни способи да ни отбрани от отровата на порнографията и сцените на принуждение! 35% от всички материали, които се теглят от интернет, са порнография. Световният порнопазар има облага от 57 милиарда $ годишно. Това е блатото, в което процъфтява джендърната идеология. И тук е повода за неналичието на каквато и да било опозиция против нея.
Защо дамите не виждат, че тяхната независимост да са дами и майки всеки миг ще бъде безжалостно задушена? Защо мъжете не схващат, че гневната борба на половете се води за да ги лишат от мощ и мъжка еднаквост? А тази борба към този момент е отвоювала доста пространство, като е довела до осезаема дискриминация на момчетата при възпитанието.
Тоталитаризмът в нови одежди
Идеологията – под това разбиране разбирам лъжливото мислене, въведено в работа на малцинството, с цел да прикрие то същинските си ползи, – унищожава здравите обществени структури и довежда до тоталитаризъм. Християните към този момент едвам се пробуждат от съня на безкрайното благополучие, демокрацията и религиозната независимост, а врагът към този момент е напреднал с няколко огромни крачки.
Благодарение на лъжливи етикети като «толерантност», «свобода» и «недискриминация» хората го одобряват. В резултат на фино манипулиране с езика опозицията на новата идеология е подложена на обществена изолираност и е упрекната юридически, без въобще да е съумяла действително да се опълчи.
Решаваща роля тук изиграва Европейският съд по правата на индивида. Бившият федерален президент на Германия Роман Херцог предизвестява за размиването на националния суверенитет и демократичните придобивки, защото решенията на този европейски съд автоматизирано анулират законите на обособените страни.
Всъщност Европейският съд по правата на индивида е силовият център на джендърната идеология.
Хората, които не одобряват хомосексуализацията на обществото, се сблъскват с клюки, загуба на въздействие и професионална изолираност. Отказът на Европарламента да утвърди Роко Бутильоне на поста комисар по правораздаването, свободата и сигурността в Европейския съюз през 2004 година е един от най-показателните случаи. Свободата на словото към този момент не съществува.
Унизителният неологизъм „ хомофобия ” става юридически факт, посредством който се упрекват несъгласните. Това разбиране прекатурва действителността. Фобията в действителност е патологично положение на боязън.
При «хомофобията» на процедура се подразбира, че тези, които основават своите вярвания и държанието си върху естествения закон и нравствените закони, общи за всички здрави общества, са психопати. Хората, които настояват, че сексуалността способства за благоденствието на индивидите, фамилията и обществото, в случай че е израз на съпружеска обич сред мъжа и дамата и е ориентирана към раждане на деца, в този момент са считани от преобладаващия хайлайф за заболели и рискови, по тази причина би трябвало да бъдат принудени да замлъкнат по всевъзможен начин, с които разполага законът.
В документите на Европейския съюз «хомофобията» се слага наедно с расизма, антисемитизма и ксенофобията.
В няколко страни към този момент съществуват закони срещу дискриминирането на половите малцинства и срещу разпалването на злоба към тях. Води се битка за налагане на такива закони в световен мащаб. Всяка дума срещу хомосексуализма в научно проучване или в древен цитати се интерпретира като разпалване на злоба. Тази неистина, популяризирана от ден на ден, основава прочувствената среда, при която у хората не провокира митинг криминализацията на битката срещу хомосексуализацията на обществото.
С резолюцията си B6-0025/2006 от 18 януари 2006 година Европейският съюз афишира решимостта си да «изкорени» хомофобията благодарение на «възпитателни ограничения като осведомителни акции в учебни заведения, университети и масмедии, закони и административни разпоредби». «Нападките, в които прозира хомофобия и подстрекаване към дискриминация, би трябвало да бъдат наказвани оперативно. Борбата срещу хомофобията би трябвало да бъде обезпечена със съответни средства, отделени за 2007 г.» «Нужно е този развой да бъде наблюдаван доста строго» и «за всеки пропуск на която и да било страна, членка на общността, при реализирането на тези ограничения да се оповестява в Европейския парламент.» Тук приказва духът на тоталитаризма.
Съпротива
Досега на практика не е имало никаква опозиция против тези трендове. На множеството хора въобще не е прочут изразът «актуализация на джендърното измерение». Това е тиха гражданска война, от горната страна надолу и от вътрешната страна на открито. Не е имало никакви диспути в масмедиите, не е взето нито едно вярно парламентарно решение по отношение на тези промени в прекомерно сензитивните центрове на обществената действителност, изключително когато засягат образуването на учениците – децата и юношите.
Тук е една от аргументите хората единствено неясно да усещат измененията, като в действителност не одобряват самата тактика.
Средствата за всеобща информация, които в изискванията на демокрацията би трябвало да играят ролята на пазач, в по-голямата си част са сътрудници на тази гражданска война.
Днес никой не отива в пандиза задето е уязвил нечия известност, в случай че това благоприятства за революцията. Онези, които управляват медиите, не се опасяват, че ще останат без работа, в случай че преследват дисиденти, само че сигурно рискуват съществено, в случай че опитат да се опълчват на придвижването на хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните.
Жертвите на джендърната идеология
Идеологиите имат свои жертви. Миналият век сподели безапелационно, че революционните опити да се сътвори «нов човек» водят до тоталитарен напън, който унищожава индивида.
Така джендърната идеология се оказва съперник на:
– здравия смисъл, защото отхвърля биологическите, психическите и обществените разлики сред мъжа и жената;
– дамите, защото натрапва „ мъжкия ” облик на дамата, разпространяван от феминистките, и обезценява физически и морално майчинството;
– мъжете, защото дамите и девойките редовно се слагат в привилегировано състояние, до момента в който престижът и въздействието на мъжете и момчетата понижава заради феминизацията на мъжа;
– единството на мъжа и дамата в брака и тяхното съдействие, належащо за общото им бъдеще;
– неродените деца, защото афишира аборта за «право на човека»;
– децата, защото унищожава фамилията, което е належащо за образуване на здрава персона и за предаване на културата и вярата;
– фамилията, защото идеологически, обществено и физически унищожава основите на неговото съществуване;
– научния блян – истината и разумността, защото трансформира науката в асистент на идеологията и злоупотребява с нейните запаси, с цел да й натрапи цели, които трансформират обществото в мечтаната насока;
– свободата на словото в средствата за всеобща информация и науката посредством угнетяване на мненията, разнообразни от подкрепящите джендърната политика;
– демокрацията, защото посредством властта на страната общото богатство става жертва на ползите на малцинството;
– Бога и основания от Него порядък в света.
Идеологиите не служат за крайното богатство на човешкото създание – те се стремят да видоизменят индивида, с цел да служи той на техните ползи. Но единствено Онзи, Който е основал индивида, има право и власт да пресъздаде Своето създание още веднъж, – и това е Бог.
Днес се води борба със същността на индивида.
На първата страница на Библията написа: «И сътвори Бог индивида по Своя облик: по Божия облик го създаде; мъж и жена ги създаде» (Бит. 1:27). Бог е сътворил индивида с биполярна половост, тъй като потребността да допълним себе си ни подтиква да излезем от самите себе си, с цел да срещнем друго човешко създание и по подобен метод да превъзмогнем своите лимити. Като облик на триединия Бог ние сме призовани към обич и единствено когато обичаме, можем да изпитваме покой и наслада.
Публикация на сп. “Прозорец ”, бр.2/2012
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ